Жените в изкуството исторически са били представени в двойната роля на обект и субект, като често са били подценявани или пренебрегвани от историците на изкуството. От древните времена, през Ренесанса, до модернизма и постмодернизма, борбата на жените за признание в изкуството е продължителна история на преодоляване на предразсъдъци, стереотипи и структурни пречки.

В древните времена, изкуството беше преобладаващо мъжко поле, където жените са били ограничени до ролята на модели или музи. В Ренесанса, жените имат много малко възможности да се образоват и да развиват своите творчески умения, и въпреки това някои успяват да пробият - като Софонисба Ангуисола и Артемизия Джентилески.

Векове по-късно, с развитието на модернизма, жените изкуствоведи и художнички като Мери Касат, Фрида Кало, и Джорджия О'Киф започват да променят погледа на света към жените в изкуството. Те създават смели и иновативни произведения, които разкриват женските перспективи и изживявания, и по този начин разширяват обхвата на изкуството.

С появата на феминисткото изкуство през 60-те и 70-те години на XX век, жените в изкуството вече не са просто участници, а стават и активни критици на патриархалната структура на изкуството. Те започват да предизвикват доминантните мъжки наративи и да въвеждат нови форми и теми, които са от значение за жените.

Съвременното изкуство отразява продължаващата борба на жените за равнопоставеност в изкуството. Художнички като Юко Шиома, Синди Шърман и Яйой Кусама изразяват в своите произведения не само своите индивидуални изживявания като жени, но и критикуват социалните, политически и културни структури, които ограничават жените.

Борбата на жените в изкуството, обаче, не се ограничава само до създаването на изкуство. Жените се борят също така и за признание, равнопоставеност в галериите и музеите, и за промяна в начина, по който изкуството се преподава и изучава. Организации като "Guerrilla Girls" се борят за равнопоставеност и видимост на жените в изкуството, като разкриват сексизма и расизма в изкуството.

Въпреки продължаващата борба, прогресът е очевиден. Все повече и повече жени стават известни художници, куратори, критици и колекционери. Жените все повече заемат място в учебниците по история на изкуството и в галериите, а техните приноси са все по-ценени и признавани.

В заключение, борбата на жените в изкуството е история на смелост, упоритост и творческа визия. Тя е борба, в която жените не само се справят с ограниченията и предразсъдъците, но и редефинират самото понятие за изкуство. Въпреки че има още много работа, успехите на жените в изкуството са източник на вдъхновение и надежда за бъдещите поколения.