Джексън Полък е един от най-известните американски художници на XX век, чийто революционен стил и техника за рисуване създадоха нов жанр в изкуството - абстрактния експресионизъм. Неговата спонтанна техника, известна като "капково рисуване" или "drip painting", промени радикално вижданията за това какво може да бъде изкуството.

Роден през 1912 година в Коди, Уайоминг, Полък се бори с лични демони през по-голямата част от живота си, включително алкохолизъм и психически здравословни проблеми. Но именно тези борби бяха тези, които създадоха канал за неговата интензивна емоционалност и необуздана креативност.

Полъковият стил за рисуване с капки, за който той стана известен, е техника, при която боята се нанася на платното чрез капчуци, разливи или пръски. Вместо да рисува директно върху платното, Полък го поставяше на пода и позволяваше на боята да се разлива в собствения си ритъм и форма. Тази техника позволяваше на Полък да работи от всички страни на платното, което според него го включваше във визуалната композиция.

Спонтанността и свободата, с които Полък нанасяше боята, създаваха един тип автоматично рисуване, което беше силно вдъхновено от сюрреализма. Полъковото изкуство е едновременно
съзнателно и несъзнателно, прилагайки философските концепции на Карл Юнг за колективното несъзнателно.

Една от най-известните картини на Полък, "No. 5, 1948", е изпълнена изцяло в стила на "капково рисуване". Тя е разнообразна смесица от цветове, форми и текстури, която изглежда хаотична на първи поглед. Все пак, при по-близък поглед може да се открие един изненадващо балансиран и организиран хаос.

Полоковата техника за рисуване с капки не е просто революционна по отношение на техниката на изпълнение, тя също така предизвиква концепцията за това какво всъщност представлява изкуството. Според Полък, изкуството не е само изображение, то е и акт на изпълнение - "рисуването има живот само по себе си".

Полъковото изкуство, въпреки че изглежда хаотично, всъщност създава визуален опит, който е едновременно структуриран и свободен, контролиран и спонтанен. Силата на неговото изкуство произлиза от това динамично противоречие и продължава да вдъхновява и провокира мисли и дискусии дори десетилетия след смъртта му през 1956 година.

Няма съмнение, че Джексън Полък ще остане в историята на изкуството като един от най-влиятелните художници на XX век. Той успя да съчетае своите вътрешни борби с невероятна креативност, създавайки при това нещо напълно ново и превръщайки своят хаос в красота. Със своето "капково рисуване", Полък показа, че истинското изкуство не е само изображение на реалността, то е и израз на човешкия дух.